Дървета и храсти

1. Прилики и разлики между дървета и храсти

Дървесните растения се разделят условно на дървета и храсти. Основната разлика се изразява в това, че при дърветата се развива едно главно стъбло, което се разклонява на определена височина, а при храстите се развиват няколко равностойни стъбла, като разклоняването е непосредствено над корените. От храстите се отделя още една биологична група – храстчета, които са с малки размери и почти не се отличават от тревния етаж.

123

2. Дърветата в парка. Кратка екология

Растенията и околната среда са свързани помежду си и непрекъснато си взаимодействат. Основните фактори, които влияят върху развитието им са: светлина, топлина, вода, въздух, почва, биотични фактори и човешката дейност.

Светлината е един от най-важните фактори за живота на зелените растения. Без нея не може да протича един от основните процеси – фотосинтезата. Източник на светлината е слънцето. Съставът на светлината се влияе от географската ширина, чистотата на въздуха, надморската височина, облачността и др. Тъй като светлината е разпределена неравномерно, растенията са се приспособили към различен светлинен режим. По тази причина различаваме светлолюбиви, сенколюбиви и сенкоиздръжливи видове.

Топлината е един от най-важните фактори за развитието на растенията, т.н лимитиращ или ограничаващ разпространението на видовете фактор.  Изменението на температурата зависи от географската ширина, надморската височина, растителната покривка, наличието на големи водни басейни в близост и др. В зависимост от чувствителността на дървесните видове към топлината те биват студоустойчиви, издържащи на отрицателни температури под минус 25 0С, умерено студоустойчиви – понасящи температури до минус 25 0С и нестудоустойчиви видове, издържащи до минус 15 0С за кратко време.

Водата е от изключително значение както за животинските, така и за растителните видове. Без нея те не могат да съществуват. Тя е основна част от растителната клетка. Водата участва в различни жизненоважни процеси, като фотосинтезата и транспирацията (изпаряване на водата от зелените части на растенията). Водата влияе върху растенията във всичките й агрегатни състояния – дъжд, сняг, градушка, роса, слана и мъгла. Част от тях оказват благоприятно влияние като росата и дъждът, но други като градушката например могат да доведат да негативно механично увреждане на растенията.

Въздухът влияе върху растенията чрез своя състав и движението на въздушните маси (вятъра). Най-голямо значение за тях има кислородът, въглеродният диоксид и водните пари. Кислородът е необходим за дишането на растенията и неговото количество във въздуха е напълно достатъчно да подържа този процес. Влиянието на вятъра върху растенията в едни случаи е полезно, а в други вредно. Вятърът помага за опрашването и разсейването на семената на растителните видове, а в други случаи може да повлияе негативно върху развитието им. Например при постоянно силно духащи ветрове дървесните видове развиват едностранна корона, забавя се растежа им, не могат да растат бързо.

За сухоземните растения почвата е много важен фактор. Тя е източник на основни хранителни вещества за растенията. Според изискванията на растенията към съдържанието й те се делят на средно взискателни и взискателни. Някои растения понасят добре варовитите почви, други виреят в песъчливи и т.н.

Всички организми в природата, включително и растенията, си взаимодействат непрекъснато. Например при съвместния растеж растенията си влияят чрез отнемане на хранителни вещества, светлина, вода и др., което засилва конкуренцията помежду им. Между животните и растенията също се наблюдава тясна връзка. Например листогризещите насекоми са вредни за растенията, а насекомоядните птици полезни за тях. Гризачите, повечето от които се хранят със семената, корените и младите клонки могат да нанесат големи щети на дървесните видове.

Човешкото влияние и намеса също е важен фактор за развитието на растителния свят. Хората изсичат дървета, разселват видове на нови територии, променят ареала, създават нови местообитания дори и нови видове. Най-големите промени в природата се дължат на действията на човека. Ето защо редом с негативните последици той трябва да полага усилия да съхрани ценните дървесни видове и да създава условия да запази видовото многообразие в природата.

3. Органи на дървесните растения

Органите на дървесните растения са: корен, стъбло, листа, и размножителни органи

Коренът и неговите разклонения образуват коренова система. Чрез нея и кореновите власинки дървото приема от почвата необходимата вода и минерални соли. По форма, кореновата система може да бъда дълбока, плоска (повърхностна) и смесена.

Стъблото и разклоненията му образуват стъблената система на дърветата. В зависимост от характера на стъблото дървесните растения се делят на няколко типа: дървета, храсти и храстчета.
В зависимост от височината и дебелината на стъблото дърветата се делят на:
- дървета от първа величина- с височина над 30 метра;
- дървета втора величина- с височина от 20до 30 метра;
- дървета от трета величина- с височина от 10-20 метра;
- дървета от четвърта величина-от 5 до 10 метра;
- дървета от пета величина – с височина до 5 метра;
- високи храсти – с височина от 3 до 5 метра;
- средно високи храсти- с височина от 1.5 до 3 метра;
- ниски храсти- с височина от 0.5 до 1.5 метра;
- много ниски храсти – с височина до 0.5 метра.

Важна част от стъблената система е короната на дърветата.

darveta

Листа. Най-общо листата се състоят от листна петура и листна дръжка.
В отделни случаи листата се разполагат направо върху клоните. Отличават се главно два типа: срещуположно и последователно разположение, както и преходи между тях.
Типове листа в зависимост от листните петури:

Тип лист

В зависимост от листните петури

 list_55

Прост лист
(само с една листна петура)

 

Бряст (Ulmus)                                       

list_56

Дланевиден прост лист (наделена на дялове, така че общата форма на листа наподобява отворена длан)

 

Шестил (Acer platanoides)

list_56

Дланевиден сложен лист
(листчетата излизат от една точка)

 

Конски кестен  (Aesculus)

list_57 

Перест лист
(листчетата се разполагат по листна ос: текоперест – на върха завършва с едно листче и чифтоперест- на върха завършва с двойка листчета)

Ясен (Fraxinus)

list_59

Троен лист
(сложен лист, съставен от три листчета, триделен лист – прост лист, наделен на три дяла)

 

Цвят и съцветие. Цветовете имат декоративно значение за дървесните видове. Те са ценни заради багрите и ароматите им. Цветовете се разполагат единично или са събрани в съцветия. В зависимост от пола, могат да бъдат двуполови (съдържащи мъжки и женски размножителни органи) и еднополови. В короната на едни индивид  се разполагат цветове само от единия пол.
Съцветията са твърде разнообразни по форма, като за дървесните видове са най-характерни следните/:

  • Реса – цветовете са приседнали върху дълги увиснали оси;
  • Клас – цветовете са приседнали върху изправени оси;
  • Грозд – цветовете са разположени на единични дръжки, излизащи от обща ос;
  • Метлица – оста на съцветията е разклонена многократно. Метлиците могат за имат различна форма – щитовидна, яйцевидна и т.н.

4. Често срещани дървета в градските паркове в Северна България

От семейство липови за паркоустройството у нас значение има само родът Липа.

4.1. Едролистна липа (Tilia platyphyllos)

lipa

Достига 40 м височина и около 1 м диаметър. Короната е широко пирамидална или яйцевидна.
Листата са прости, яйцевидно-закръглени, със сърцевидна, леко асиметрична основа. Те са по-едри от листата на дребнолистната липа и достигат дължина около 17 см и ширина около 12 см. Цъфтежът е в средата на месец юни, около две седмици преди цъфтежа на дребнолистната липа. Биологичните особености на едролистната липа не се отличават съществено от тези на дребнолистната. Липите са сенкоиздръжливи, топлолюбиви и влаголюбиви. Липите са с последователно опадащи листа.
Дребнолистната липа (Tilia cordata) e дърво високо до 30 м. Младите клонки отначало са овласени, но по-късно – голи с дребни лещанки. Листата са до 10 см, отгоре тъмнозелени, отдолу синкавозелени с ръждиви власинки в ъглите между жилките. Цветовете са ароматни, плодовете са сферични трошливи орехчета. Разпространена е в горите и храсталаците на долния и среден височинен пояс до 1500 м н.в. Ценена като лечебно растение, чай и за пчелна паша.

4.2. Източен платан/чинар (Platanus orientalis L.)

chinar

Източният платан е дърво от първа величина и достига 50 м височина.
Короната е широка, с дебели и дълги странични клони. Кората в млада възраст е мозаечно-петниста, със сиви и зелени преливащи се петна и се отделя на тънки плочки.
Листата са прости, дланевидно нарязани на 5 или 7 дяла, средният от които е с леко стеснена основа и удължен връх.
Източният платан е изключително бързорастящ вид, особено в млада възраст. Взискателен е към светлината, поради което най-често формира чисти насаждения.
Чинарът/Платанът е красиво листопадно дърво с гъсто облистена корона. Студоустойчиво дърво и се развива чудесно в градски условия,  понася трайни понижения на температурата от -25 градуса. Чудесно се развива в градски условия, където замърсеният въздух не се явява пречка за растежа и развитието му.

4.3. Конски кестен (Aesculus hippocastanum)

konski_kesten

Дебелият мощен ствол, големите длановидни перести листа и конусовидните изправени гроздови съцветия са толкова характерни за това дърво, че то не може да се сгреши с друго. Широколистно дърво.
Расте край реките, но и е широко култивиран в градините и парковете. Декоративно се среща на много места в Централна и Западна Европа.
Височината на дървото достига 25-30 метра, с широко гъстооблистена корона. Листата са дланевидни, с назъбени дръжки и дълги дръжки. Цветовете са бели, събрани в изправени, дълги 15-20 см конусовидни съцветия.
Смята се, че някои екземпляри са на възраст 2000 години.
Конските кестени виреят в умерената част на Северното полукълбо - Северна Америка и в Евразия. В Северна Америка конският кестен е наричан „еленово око”. Названието „конски кестен” се използва за разграничаване от истинските кестени от род Кестен и сем. Букови. Обикновеният конски кестен е много популярен за културно отглеждане и често се нарича просто „конски кестен“. Името „еленово око“ е дадено заради подобието на семето на растението с око на елен, а „конски кестен“ — заради външната прилика на семето с кестен и негодността му за ядене („става само за конете”).

4.4. Див рожков (Cercis siliquastrum)

rochkov_1

Произхожда от Южна Европа и Западна Азия и спада към сем. Бобови. Наричат го още дърво на Юда. Достига до около 12 м височина. Интересно е, че цъфти с розови цветове още преди да се се е разлистило напълно, като цветовете могат да се намират и върху самото стъбло на дървото.
Короната му е кълбовидна, тъмнозелена, а стъблото - криво и покрито с тънка почти черна, плитко напукана кора. Листата са прости, бъбрековидни. Цветовете са розово-виолетови, събрани от 3 до 8 в снопчета и разположени по клоните и стъблото. Плодът е плосък, меднокафяв боб, с дължина 10 см и широчина 2 см. Семената са елипсовидни, тъмнокафяви, с твърда семенна обвивка и са по 8-10 в шушулка.
Дивият рожков е бавнорастящ вид и живее около 100 години. Размножава се чрез семена и пънни издънки. Той е светлолюбив, топлолюбив, сухоустойчив и невзискателен към почвените условия. Расте върху сухи, каменливи, а дори и варовити почви. При температури около -20°С младите клонки измръзват. Дървесината му се използва в дърводелството и в бояджийството. От нея се получават багрилни вещества и особено се цени в столарството.

4.5. Японска софора (Sophora japonica)

sofora

Японската софора е представител на семейство Бобови. Произхожда от Япония и Китай. Широко се култивира не само в родните си места, но и в Европа и Русия. У нас в много от градските паркове може да се открие като ценно декоративно дърво. Използва се също за озеленяване на улици. Дървото е бързорастящо, невзискателно към почвата и затова добре понася развитието си в градска среда. На височина може да достигне до 25 м. Кората на старите дървета е тъмносива и с дълбоки пукнатини. Цветовете й са жълтеникаво-бели или зеленикаво-бели, събрани във връхни метличести съцветия. Цъфти в периода юли-август и е добро медоносно растение. Плодът й е характерен, съставен от няколко сегмента, неразпукващ се боб със жълто-зелен цвят.

4.6. Гледичия (Gleditschia triacanthos)

gledichia

Гледичията е листопадно дърво. Разпространена в Югоизточните Атлантически части на Северна Америка, и достига до 45 м височина. Развива разперена рехава корона. Стъблото е покрито с тъмнокафява и слабо напукана кора. Листата са перести или двойно перести, съставени от дребни, покрая леко назъбени. Разлиства се късно. По клоните и стъблото се образуват многобройни разклонени шипове. Цветовете са дребни, зеленикави, леко окосмени, събрани в тесни гроздовидни съцветия и се появяват през юни. Плодът е плосък, широк, дълъг до 50 см боб и съдържа голям брой светло до тъмнокафяви твърдокори семена. Плодовете узряват през октомври и, както тези на дивия рошков, остават на дървото и през зимата. Семената са плоски, светло до тъмнокафяви лъскави и твърдокори. Гледичията расте върху дълбоки крайречни почви. Понася добре засушаванията, но най-добре расте върху дълбоки и влажни терени. Силно светлолюбив вид с бърз растеж още през първите години. Подходящ вид за единични и алейни насаждения и за изграждане на живи плетове.
Отглежда се заради ефектните листа, които се появяват късно през сезона, и заради дългите семенни кутийки. Листата пожълтяват наесен.

4.7. Бяла акация (Robinia pseudoacacia)

akacia

Бялата акация е от семейство Бобови. Представители на това семейство са над 12 000 вида по света, с високи декоративни качества. Бялата акация достига до 25 м височина и 1,2 м в диаметър, като образува разперена рехава корона със синкавозелена окраска. Кората на стъблото е тъмносивокафява, дълбоко мрежовидно напукана. Пъпките се намират дълбоко в кората под листните белези. Листата са нечифтоперести, съставени от 11-21 нежни целокрайни и овални, до 4 см дълги листчета. Белите цветове са събрани в увиснали едри гроздове, появяващи се през май. Бялата акация е медоносно дърво.
Плодът е кафяв, плосък боб, съдържащ няколко тъмнокафяви твърдокори семена. Плодовете се задържат върху дървото чак до следващата пролет, дори и по-късно.
Форми: нецъфтяща форма с кълбеста корона и без бодли; Кълбовидна, рядко облистена, цъфтяща; пирамидална, цъфтяща без бодли; с листа съставени от 1-3 листчета; цъфтяща през цялото лято.
Произходът на бялата акация е от източните щати на САЩ, където расте върху плодородни и влажни почви. Видът не е капризен към атмосферните условия и е студоустойчив. Чувства се добре на слънце и на лека сянка.

4.8 Червен американски дъб (Quercusrubra)

a_dab

Стъблото на този вид достига от 25 до 50 м височина и до 1,20 м в диаметър. Кората отначало е гладка, светлосива до тъмно зеленикаво сива, но по-късно се напуква. Пъпките са по-силно или по-слабо космати, а листата са дълги до 20 см. През есента преди опадване, листата добиват оранжево червена окраска. Жълъдите са разположени в плитка купула. Те узряват за 2 години и се отличават с по-дълбок покой, поради което при по-топли зими не покълват така лесно, както нашите дъбове, и се запазват за пролетен посев по-лесно. Плодоносенето настъпва към десетата година, като около двадесетата година се засилва максимално.
Червеният американски дъб произхожда от атлантическите части на Северна Америка.

4.9. Кедър (Cedrus )

cedar

Кедър е род иглолистни дървета в семейство Борови . Много близки са до елите, поради еднаква структура на шишарките. Произхождат от планините на западните Хималаи и Средиземноморския регион, на височина 1500-3200 метра в Хималаите и 1000-2200 метра по Средиземноморието. Кедърът е издръжливо хилядолетно дърво.
Вечнозелено дърво е и има скъсени клонки. Листата са игловидни, разположени последователно върху удължените клонки. Цъфти в края на лятото – началото на есента. Шишарките са изправени и узряват за 2 – 3 години, след което се разпадат. Има няколко вида кедър, разпространени в Южното и Източното Средиземноморие и в Западните Хималаи:

  • Хималайски кедър, произхождащ от Хималаите;
  • Ливански кедър;
  • Турски кедър;
  • Кипърски кедър;
  • Атласки кедър

4.10. Сребрист смърч (Picea pungens)

smarch

Сребристият смърч е с характерна синкавосребриста багра на иглиците. Той не се размножава със семена, защото белезите се разпадат.
Смърчовете (Picea) са род иглолистни дървета от семейство Борови, включващ около 35 вида. До 15-та година растат бавно, а най-бързо между 40 и 60-та си година. В България се среща само един вид, обикновен смърч, най-често по северните склонове на планините, тъй като изисква постоянна влажност на почвата и въздуха.
Смърчът е право и стройно дърво. Кората на младите стъбла е гладка, сиво-зелена, а понякога става сиво-кафява и се напуква. Живее до 1200 години. Корените на смърча са разположени плитко под повърхността на почвата. Короната му прилича на боровата, само че смърчът разпростира клоните си чак до земята, а при бора долните клони изсъхват и се окастрят от вятъра.
Иглиците на смърча са гъсто наредени по клонките, тънки, тесни и с остри връхчета. Всяка година едни иглици опадват, а други израстват наново. Смърчът цъфти през май—юни. Шишарките му са увиснали надолу. Узряват през октомври. Семената са заострени и имат дълго крилце. То образува вдлъбнатина като лъжичка, където е прикрепено семето. Ако семето не се посее до 3 години, не може да поникне.
Смърчът не издържа в задимените населени места. Като малка фиданка расте под сянката на другите дървета, докато острият му връх се издигне високо към слънцето.
Дървесината на смърча е мека и лека. Употребява се за различни цели – от строителството до специализирани области, като производството на дървени самолети и музикални инструменти. Смърчовете са едни от най-важните дървета за производството на хартия, тъй като имат дълги дървесни влакна. Те се отглеждат в обширни райони с тази цел.
Смърчовете са популярни декоративни дървета, заради своята вечнозелена симетрична издължено-конична корона. В миналото, преди масовото производство на синтетични смоли, се е използвала и смолата на смърча, като според една хипотеза латинското му име (Picea) произлиза от думата pix, „смола“. От клоните и игличките може да се прави смърчова бира, а от върховете на игличките – сироп. Някои индиански племена са използвали корените на някои видове за плетене на кошници. В критични ситуации отвара от игличките на смърча може да се използва за предотвратяване на развитието на скорбут, тъй като те съдържат значително количество витамин C.

4.11. Ела (Abies)

ela

Елите, със своята красива пирамидална форма и хубава листна маса са особено красиви паркови дървета, които се срещат често в градините, където имат голям декоративен ефект. Всички ели представляват вечно зелени дървета с правилно разположени клони. Листата им са тясно линейни и винаги плоско иглести. Наредени са върху клонките спирално или по-често привидно в два реда и обикновено са разперени. Плодът е изправена нагоре шишарка с цилиндрична форма. Елата вирее на влажна, хранителна, богата на хумус и дълбока почва. Тя не успява добре на сухи, песъчливи, тежки, непроветриви, глинести или варовити почви, както и на много мокри, блатливи почви. Влажният планински или морски климат и подхожда най-много.

4.12. Дугласка ела (Pseudotsuga Douglasii)

ela_1

Дугласката ела спада към семейство Борови. Родината на това бързо растящо иглолистно декоративно дърво е Северна Америка. Дугласката ела се смята за един от най-ценните дървесни видове в своето отечество и заради висококачествената дървесина, бързия растеж и големите си размери. Освен това тя има и голяма декоративна стойност заради тъмнозелената си корона, високия ствол, и грамадните си размери. Тя е изключително право, вертикално дърво. При пълното си развитие стъблото достига до около 100 м. височина и до 4 м. в диаметър.
Младите дървета образуват правопирамидална корона, която се запазва и при старите екземпляри. Стъблото е покрито със сиво-кафява кора. Младите клонки отначало са светло-оранжеви, по-късно добиват червено-кафява окраска и са покрити с грапави власинки. Иглиците са линейни, плоски, на върха тъпи или почти тъпи, дълги средно до 25 мм. По тези външни белези видовете на Дугласката ела си приличат с нашата обикновена ела.
Семената са заоблено триъгълни с крилца. Узряват за една година, след което шишарките се разтварят през октомври – ноември без обаче да се разрушават. Дугласката ела расте най-добре върху свежи, дълбоки и плодородни почви, богати на хумусно вещество. Тя изисква по-висока атмосферна влажност и по-мек климат, но понася много добре фабричния дим и газовете. Като парково дърво Дугласката ела се цени заради бързия си растеж, тъмнозелената си пирамидална корона. Тя е подходящ вид за чисти и смесени иглолистни и широколистни насаждения. С прекрасния си вертикален растеж тя се използва като солитер.

4.13. Тис (Taxus baccatа)

tis

Тисът има яйцевидно цилиндрична, много гъста, тъмнозелена корона. Кората е тънка и червено-кафява. Отначало е гладка, а по-късно се напуква надлъжно и се отделя на плочки. Младите клонки са зелени, с ръбчета. Тисът образува голям брой спящи пъпки, които при благоприятни условия масово се развиват. 
Листата на тиса са линейни, дълги 2-3 см и широки 2-3 мм. Отгоре са лъскави и тъмнозелени, а отдолу – матови и светлозелени. Те са разположени спирално по връхните клонки и двуредово по засенчените, като се запазват по тях средно в продължение на 6-8 години. Характерно за вида е, че листата му не съдържат смолни канали. Тисът цъфти от втората половина на февруари до май. Семената узряват същата година през есента. Характерно за тях е, че имат продължителен покой; засети, те не поникват в продължение на няколко години.
Тисът е разпространен в почти цяла Средна и Южна Европа, в Северозападна Африка, в Мала Азия и Кавказ. У нас се среща единично и на малки групи в Пирин, Рила, Родопите, Странджа, Витоша, Западна и Средна Стара планина. Днес ареалът му е силно стеснен в резултат на хищническо изсичане, поради което е обявен за защитен вид.
Тисът е един от най-сенкоиздръжливите иглолистни видове. Среща се в дълбоките и влажни долове, по северните склонове, обикновено като подлес. Изисква висока атмосферна влажност. Издържа температури до - 25?С. Най-добре расте на по-влажни, богати силикатни почви.
Обикновеният тис е дълговечен вид. Единични екземпляри достигат 4000 години. Всичките му части са отровни, тъй като съдържат алкалоида токсин.
Тисът намира приложение като декоративен дървесен вид благодарение на своите лъскави тъмнозелени листа и ефектна червена обвивка на семената през есента. Използва се за оформяне периферията на масивите, като самостоятелни малки групи, в алпинеумите и в състава на смесени групи в по-сенчестите места.

5. Често срещани храсти в градските паркове

5.1. Махония (Mahonia)

mohonia

Този вечнозелен храст се среща често в парковете и градините. Сложните листа са ефектни, съставени от малки листенца като на див чемшир. В началото на годината се появяват ароматни жълти цветове, а по-късно – синьо-черни плодчета. Популярните видове растат на сянка и често се използват за почвопокривни под дървета. Някои сортове са подходящи за единични храсти. През зимата листата й стават бронзови или пурпурни. Цъфти през март и април. Цветовете са разположени в гъсти гроздове. Цветоносните класове са ефектни, излизат от стъблото като спици на колело. Появяват се от декември нататък, жълтите цветове имат силен аромат като на момина сълза. Привличат пчелите. Вирее върху всякаква градинска почва, включително и варовитата. Вирее на сянка – дори под дървета.

5.2. Витекс агнус кастус, Аврамово дърво (Vitex agnus-castus)

viteks

Този храст е известен още с името Свещения храст или Дървото на целомъдрието. Листата му са с яйцевидни до удължени форми. Цъфти с лилави цветчета събрани на грозд.
Широко разпространен и отглеждан в топлите умерен и субтропичен региони. Предпочита яркото слънце и влагата.

5.3. Филаделфус (Philadelphus)

hrast_5_3

Филаделфусът е много светлолюбив декоративен храст, който цъфти през юни и достига височина 1,5 – 4 метра. Белите му цветове ухаят приятно. Наричат го още „булчин венец”.
Листата са прости, с яйцевидна форма, а белите ароматни цветове, са събрани в гроздовидни съцветия. Обича слънчевите места, но издържа и на полусянка. Подходящи за него в градината са богати на хумус почви. Филаделфусът дава голям брой издънки и когато филаделфусите са засадени близко един до друг могат да служат за жива ограда.
Филаделфусът се препоръчва за места със замърсен въздух, на който е издръжлив и го понася без увреждане.

5.4. Спирея (Spirea)

hrast_5_4

Спиреите са популярна група от бързорастящи храсти, които се гледат лесно и цъфтят обилно. Цъфтящите през пролетта видове са с дребни бели цветове, събрани в гроздове на извити стъбла. Някои от сортовете, които пускат издънки, може бързо да образуват гъсталаци. Има различни видове сортове: в зависимост от височината, до която достига храста и времето на цъфтежа. Вирее най-добре в плодородна почва, на слънце или полусянка.

5.5. Чимшир (Buxus)

chemshir

Чимширът е един изключително подходящ храст за гъста и вечнозелена жива преграда. Това растение се цени високо заради гъстата красива корона, позволяваща да се създават от него живи огради и фигури с различна височина.
Родът Чимшири обединява около 30 вида, чиято родина е Средиземноморието и Югоизточна Азия. Ботаническото им име Buxus на гръцки означава „плътен” и се свързва с гъстотата на листата, които плътно покриват клонките. Най-често се отглежда вечнозеленият чимшир. В родните си места той може да израсте като високо до 10 м дърво, а на възраст достига 800 години.
Чимширът няма никакви претенции към почвата и светлината. Ако е засаден на припек, той ще расте буйно. Добре ще се развива обаче и на полусянка.

5.6. Дървовидна ружа (Hibiscus syriacus)

ruja

Родината на дървовидната ружа е Китай и Индия. У нас тя се отглежда широко, но изисква по-топъл климат. Известни са голям брой сортове, някои от които се отглеждат и у нас: с прости, много едри, бели с тъмночервено в средата цветове; с кичести чисто бели цветове с тъмночервено петно в средата; с прости червени цветове; с прости синьо-виолетови цветове.
Ружата е представител на сем. Слезови. От всички представители на това семейство тя има най-голямо значение при озеленяването на частни и обществени зелени площи.
Представлява листопаден храст или ниско дърво с височина 2 – 5 метра. Листата са последователно разположени, яйцевидно-ромбични. Те са едро и неправилно назъбени над основата, а отдолу са окосмени. Красивите цветове са единични, почти приседнали и едри.
Предпочита плодородни, богати на хранителни вещества почви, но по принцип не е взискателна.
Дървовидната ружа  се поддава лесно на резитба и от нея могат да се оформят хубави фигури. Освен като храст може да се отглежда и на високо стъбло.Използва се масово за единично и групово засаждане в градините поради неговия изобилен и късен цъфтеж. Служи и за оформяне на живи плетове.

5.7. Розата (Rosa)

roza

Розата е от семейство Розоцветни, което включва 100 – 150 вида храсти и лиани, разпространени главно в Азия, в по-малка степен в Европа, Южна Америка и Северозападна Африка. Много видове и хибриди се отглеждат като декоративни растения по целия свят. Маслодайните рози се отглеждат като етеричномаслени култури. Стъблото е покрито с остри бодли. Цветовете му варират от светлозелено до тъмнокафяво.

Бяла роза
Счита се, че отглеждането на рози за получаване на розова вода и по-късно на розово масло е започнало в Индия и Египет. С придвижването на турците и арабите през IX век е пренесено в Персия и Тунис. Търговията с розово масло в Европа е започнала през XVI век, а първите данни за розови насаждения по нашите земи са от XVII век — около Одрин, а в пределите на днешна България първите документални сведения са от 1712 г. за землището на с. Войнягово, Карловско. Със сигурност се знае, че в средата на XIX век се е формирала така нар. Розова долина, в района между Казанлък, Карлово и Стрелча.