Вие сте тук: Новини

Последни новини

На 29 юни се отбелязва денят на река Дунав

Е-поща Печат

danubeday poster 2017Денят на Дунав се отбелязва на 29 юни – датата, на която в София е подписана Конвенцията за сътрудничество при опазване и устойчиво използване на река Дунав.

Мотото на кампанията през тази година е „Бъди активен за по-чист Дунав“.

С многообразие от инициативи се показва жизненоважната роля на река Дунав и нейните притоци. Мисията на Деня на Дунав е да привлече вниманието към значението и опазването на реката и притоците й.

Всяка година чрез кампанията за 29 юни се изразява връзката на живеещите в Дунавския басейн с тяхната река. Организират се научни конференции, фестивали, кръгли маси, семинари и работни срещи, образователни, спортни, кулинарни или творчески надпревари, иновативни екологични ателието и изложби, концерти и много други. Чрез разнообразието от прояви се показва активността и грижата за опазването на околната среда и река Дунав в ежедневието.

Дунав е втората по големина река в Европа и заедно с притоците си са една от най-важните речни системи на Стария континент. Басейнът на реката има площ от над  800 000 км ², които се разпростират в 19 европейски страни. От извора си в Германия до румънско-украинската делта реката протича през Германия, Австрия, Чехия, Словакия, Унгария, Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Румъния, България, Молдова и Украйна, свързвайки 81 милиона души по протежението на своите  над 2 800 км.

Река Дунав и нейните притоци са източник на живот, енергия, храна, вода, транспорт, място за отдих. Дунавските влажни зони регулират замърсяването и пречистват водите. Реките са връзка между европейските страни и обединяват различните езици, култури и истории. Басейнът на река Дунав се отличава с голямо разнообразие от екосистеми и е местообитание за много животински и растителни видове.

Въведени са нови изисквания за папагалите Жако

Е-поща Печат

JacoЮридическите и физическите лица, които се занимават с търговия или размножаване на африканските папагали Жако  (Psittacus erithacus), вече не могат да извършват търговски дейност без Сертификат по  Регламент 338/97, издаден от Министерството на околната среда и водите. Промяната в изискванията е във връзка с решение, взето на Конференция на страните по Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата фрлора и фауна (CITES).  

Издадените до момента регистрационни карти от  РИОСВ вече  не могат да служат самостоятелно като документ за търговия с тях.

Сертификатите се издават за всеки отделен екземпляр от вида Жако, който следва да е трайно маркиран. Заявленията за издаване на сертификатите, информация за представяне на необходимите документи и заплащане на административните такси са налични на интернет страницата на МОСВ на адрес:  http://www5.moew.government.bg/?page_id=45605.  

 Жако (Psittacus erithacus) е вид папагал, единствен от род Psittacus. Те са сред 5-те папагала, които най-добре имитират човешката реч, заедно с мъжките вълнисти папагали. Възрастните екземпляри имат интелект, сравним с този на тригодишно дете.

 Видът беше включен в Приложение II на Конвенцията CITES. С изменението на Регламента, той  вече е поставен в Приложение I с цел по-строг контрол на търговията с него.

Последна промяна от Сряда, 21 Юни 2017г. 12:58ч.

Десет птици от вида червен ангъч бяха освободени в природата

Е-поща Печат

DSC02433 resizeДесет млади птици от защитения вид червен ангъч (Tadorna ferruginea), размножени изкуствено, са пуснати в язовира на с. Нова Попина, община Ситово, в присъствието на експерти по биологично разнообразие в РИОСВ – Русе.

Птиците са се излюпили в Биологичната експериментална база „Калимок“ на Института за биологично разнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ) към БАН,  в с. Нова Черна, община Тутракан. Дейността е част от дългогодишна програма за реинтродукция на защитения вид, изпълнявана от института. През тази година две възрастни двойки червен ангъч са излюпили 11 малки.

Червеният ангъч  e гнездящо-прелетен вид и по изключение зимува у нас. В миналото е имал по-широко разпространение, но сега е изчезнал като гнездяща птица. Среща се главно в малки водоеми във вътрешността на Добруджа и по Черноморието. Защитен е от Закона за биологичното разнообразие и е включен в Червената книга на България като застрашен. Ежегодно се размножават изкуствено и  се освобождават в природата около 20 броя птици, излюпени в полевата база „Калимок“ на ИБЕИ – БАН.

 

Последна промяна от Сряда, 21 Юни 2017г. 12:57ч.

ЮНЕСКО одобри „Сребърна“ за биосферен резерват

Е-поща Печат

2017 01 14ЮНЕСКО одобри обявяването на „Сребърна“, „Червената стена“,„Централен Балкан“ и „Узунбуджак“ за  биосферни резервати.  Това стана на 29-ата сесия на  Междуправителствения координационен съвет по Програмата „Човекът и биосферата“, състояла се в Париж от 12 до 15 юни. С решението си Съветът потвърди, че четирите биосферни резервати отговарят на изискванията и принципите на Севилската стратегия. Номинирането им беше подкрепено от местните общности и отговорните държавни институции.

Биосферните резервати са инструмент за устойчиво развитие на  регионите, основаващо се на чиста и съхранена природа и на производството и предлагането на сертифицирани местни продукти и регионални марки с висока добавена стойност. Членството към световната мрежа на биосферните резервати е международно признание за това, че съответната територия се управлява по целесъобразен и устойчив начин, съгласно националното законодателство и в съответствие с общоприетите принципи за добро управление.

В продължение на почти 40 години 16 български биосферни резервата са изпълнявали ефективно „консервационна“ и „логистична“ функция, за опазването на генетичните ресурси, видовете и екосистемите и осигуряването на условия за научни изследвания, мониторинг и образование.  През годините концепцията за биосферните резервати се е развивала, съобразно съвременните предизвикателства. Постепенно на преден план е излязъл човекът и взаимодействието му с природата.  Първоначалната функция на биосферните резервати се е надградила – от чисто „опазваща“ и „научна“, е станала „функция на развитието“,  ориентирана към устойчивото ползване на природните ресурси. Биосферните резервати постепенно са се превърнали в успешни модели за хармонично съжителство между човека и природата.

 

Последна промяна от Вторник, 20 Юни 2017г. 16:50ч.

Гнездовият период в резервата „Сребърна“ приключи

Е-поща Печат

2017 01 829 - CopyГнездовият период в колониите на защитените видове птици в резервата „Сребърна“ приключи. На поколение се радват къдроглавите пеликани, немите лебеди, блестящите ибиси, чаплите, лопатарките, малките корморани и сивите гъски.    

Около 100 са новоизлюпените къдроглави пеликана. Колонията на защитения вид беше населена от 115 възрастни екземпляра. В момента птиците са обучени да ловят риба, но „уроците“ по оцеляване в природата продължават и младите започват да се учат да летят. Тази година къдроглавите пеликани проявиха гостоприемство на голямо ято розови пеликани. Учените ги определят като конкуренти, но розовите пеликани прекарват комфорно времето в гнездилището.

 В момента нивото на водата в резервата е 230 см. Все още се отчитат ниски стоежи на водите на река Дунав.

Тази година в страната бяха регистрирани огнища на птичи грип, но до момента на територията на резервата не са установени птици с нехарактерно поведение. Ограниченията за посещения във водните площи все още не са отпаднали и експертите продължават да следят птиците с повишено внимание.

Страница 3 от 137

България в Юнеско

ПР Сребърна

Галерия