Вие сте тук: Новини

Последни новини

Информация за собствениците на автосервизи, диагностични пуктове и автомивки

Е-поща Печат

Във връзка с получен сигнал за некоректно обвързване на търговските цели на „Андонов” ООД с контролните функции на Регионална инспекция по околната среда и водите – Русе информираме, че не е необходимо собствениците на автосервизи, диагностични пуктове и автомивки да се обвързват с услугите на фирмата под предлог за прилагане на административно-наказателни мерки.

Съгласно чл. 5, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) (обн. ДВ. бр.86 от 30 Септември 2003 г., изм. и доп., ДВ. бр.41 от 1 Юни 2010 г.), предаването и приемането на производствените, строителните и опасните отпадъци се извършват само въз основа на писмен договор с лица, притежаващи документ по чл. 12 за отпадъци със съответния код съгласно наредбата по чл. 3.

Лицата или дружествата, които имат задължения по  ЗУО могат да направят справки за фирмите, притежаващи съответните разрешителни за дейности с отпадъци в публичните регистри на Изпълнителната агенция по околната среда и водите на адрес: http://eea.government.bg/forms/public_permits.jsp. или да се обърнат за съдействие към РИОСВ-Русе.

До 31 март се представят отчетите за използваните бои, лакове и авторепаратурни продукти за 2010г.

Е-поща Печат

До 31 март дружествата, които в дейността си използват или търгуват с бои, лакове и авторепаратурни продукти трябва да представят в съответната РИОСВ справка за употребените или реализирани  количества през предходната година.

Задължението е ежегодно и е вменето от Наредбата за ограничаване емисиите на летливи органични съединения, използвани при употребата на органични разтворители в определени бои, лакове и авторепаратурни продукти (ДВ, бр. 20/2007 год.). Този нормативен акт кореспондира на  Директива 2004/42/ЕО на Европейския парламент. През настоящата година предстои докладване пред Европейската комисия за изпълнението на тази Директива в страната.

За територията на РИОСВ-Русе дружествата, подлежащи на контрол по тази наредба са 40 за Русенска област, 11 за Разградска и 15 за Силистренска област. В това попадат производители и вносители на такива продукти, търговци на едро и дребно, строителни и мебелни фирми, автосервизи и машиностроителни предприятия.

За непредставяне на  отчети в срок, Законът за чистотата на атмосферния въздух предвижда глоби и санкции съответно – за физически лица – от 500 до 2000 лева, а за юридическите от 1000 до 3000 лева.

Изтече срокът за представяне на отчети от регистрираните пунктове за билки

Е-поща Печат

На 31 януари изтече срокът за представяне на отчети в РИОСВ-Русе от лицата, занимаващи се със събиране и изкупуване на лечебни растения.

До настоящия момент са представени само 62 отчета от билкозаготвители, от които 17 от територията на Област Русе, 28 от Област Разград и 17 от Силистра.

На контролираната от РИОСВ-Русе територия  са регистрирани 127 пункта за билки (30-Обл. Русе, 59 –Обл. Разград и 38 за Обл. Силистра)

Експертите на РИОСВ-Русе ще отправят писмени покани към лицата, които до момента не са подали справки за реализираните количества и при неспазване на сроковете ще бъдат прилагани административно-наказателни мерки.

Законът за лечебните растения предвижда имуществена санкция за юридически лица до 2500 лева  и до 1000 за физическите,  които не са изпълнили това задължение.

Това е едно от най-често срещаните нарушения на закона, заедно със събиране и използване на  лечебни растения без позволително или неправилното им съхраняване.

На базата на предоставените годишни отчети се проследява какви количества от какви видове лечебни растения се ползват през различните години. Чрез получените данни може да се проследят възможностите за добиване на ресурсите от даден вид лечебно растение, както и да се определи необходимостта от налагане на забрани или въвеждане на режим на ползване върху някои видове.

Наложена е санкция на „Караджа фаг” ООД за замърсяването с торови маси в с. Драгомъж

Е-поща Печат

Директорът на РИОСВ-Русе инж. Лилия Атанасова издаде Наказателно постановление за налагане на еднократна санкция в размер на 19 890 лева на собствениците на кравефермата  „Караджа фаг” ООД – с. Драгомъж (община Исперих).

Административно-наказателната мярка е приложена заради установено замърсяване на земна повърхност и почва с течни торови маси, в нарушение на Закона за опазване на околната среда (ДВ. бр. 91/2002 год.) и е определена по реда на Наредбата за определяне и налагане на санкции при увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми (ДВ. бр. 69/2003 год.).

Санкцията е изчислена въз основа на резултатите от извършеното замерване с навигационен GPS, което установи, че замърсеният терен е 1020 кв. метра. При определянето на нейния размер е отчетено, че замърсените площи попадат в Санитарно-охранителна зона (СОЗ), учредена със Заповед № СОЗ-241/11.2009 г. за определяне СОЗ на каптаж към ПС “Драгомъж”, намиращ се в землището на село Драгомъж, Община Исперих.

На 2 февруари 2011 г., е извършена проверка, за да се установи спазени ли са предписанията за почистване на терена и преустановяване на експлоатацията на земно-насипната лагуна.

Експертите на РИОСВ-Русе са констатирали, че дерето е почистено. Собствениците на кравефермата са преминали към сухо почистване на торовите маси със сламена постеля. Събраната фракция се транспортира до бетонова силажна яма, намираща се в северната част на животновъдния обект, извън СОЗ.

Все още се очакват резултатите от анализа на почвените проби.

На 2 февруари се навършват 40 години от подписването на Рамсарската конвенция за влажните зони

Е-поща Печат

IMG_2738На 2 февруари през 1971 г. в иранския град Рамсар е подписана Конвенцията за влажните зони. Това е първият международен договор, засягащ опазването на биологичното разнообразие. 2011 година е юбилейна година за Рамсарската конвенция - навършват се 40 години от създаването и подписването й от първите страни-членки.

Тази година темата на кампанията за 2 февруари е „Влажни зони и гори” във връзка с това, че 2011 г. е определена от Организацията на обединените нации за международна година на горите. Световният ден ще бъде отбелязан под надслов „Горите – в полза на водите и влажните зони”.

Влажните зони са територии, в които водата покрива почвата или присъства в нейния горен слой, през цялата година или сезонно. Водата е основният фактор, от който зависят условията за живот на живеещите в тях животни и растения. Те могат да бъдат естествени или изкуствени, постоянни или временни, статични или течащи, сладки, бракични или солени, включително територии с морска вода.

Естествените влажни зони са едни от най-скъпите ни природни богатства. Те са едни от най-продуктивните места на Земята. В тях се срещат редки животински и растителни видове. Имат изключително важна роля за кръговрата на водата като възстановяват водните запаси и подхранват подпочвените води. Особено ценна е способността им да пречистват преминаващите през тях води.

Ролята на влажните зони е важна за живота на местното население като водоизточник, място за риболов, събиране на билки, дърводобив и др. Не на последно място влажните зони предлагат добри условия за развитие на различни видове туризъм.

Природните обекти са изключително заплашени от дейността на човека – силно чувствителни към замърсяване, промени във водните течения и други. През  XX век у нас, а и в световен мащаб голяма част от тях са били пресушени или силно изменени.  Днес тези екосистеми заемат едва 0,1% от територията на България и са сред най-приоритетните за опазване обекти.

За последния век влажните зони в България са намалели значително. Голяма част са пресушени или превърнати в рибарници и язовири. Най-сериозно са  пострадали блатата и мочурите около река Дунав, Тракия и Софийското поле. Нарушено е и естественото течение на всички наши големи реки.

По р. Дунав крайречни блата и имало навсякъде в заливните низини с остатъци от стари завои. По-големи от тях са били Голямото блато – 19км2 (Тутраканско); Свищовската Балта – 17км2 и Беленското блато – 10 км2. (Свищовско-Беленската низина) и др.

До наши дни е останала една нищожна част от това богатство. Повечето от влажните зони са пресушени с цел използването им за обработваеми земи (повечето крайдунавски, Стралджанското и Драгоманското блато), някои са превърнати в язовири, като Баташкото блато и Мандра, а други в рибарници – Орсойско блато. От над 20 крайдунавски блата днес са запазени само 3 – Гарван, Кайкуша и Сребърна.

С унищожаването на влажните зони са изчезнали и много растителни и животински видове от страната ни (сив жерав, розов пеликан) значително са намалели колониите от чапли и корморани, популациите на много земноводни и безгръбначни и това налага мерки за тяхното опазване. По тази причина всички влажни зони в България са включени приоритетно в Националната екологична мрежа.

Снимка: Защитена местност „Блатото край село Малък Преславец”

Страница 142 от 158

България в Юнеско

Галерия