Инструменти за достъпност

За връзка с нас: +359 82 820 772; +359 82 820 774

 

Ученици от две русенски училища отбелязват в РИОСВ-Русе Деня на влажните зони

На 1 февруари (петък) 2013 година от 14.00 ч. ученици от СОУЕЕ „Св. Константин –Кирил Философ” и от 15.00 ч. СОУ „Васил Левски” гр. Русе ще гостуват в Информационния център на РИОСВ-Русе.

Поводът е Световния ден на влажните зони 2 февруари, а проявата се организира от РИОСВ-Русе и Българското дружество за защита на птиците за Русе със съдействието на ръководителите на клубовете по проект „Успех – да направим училището привлекателно за младите хора” в двете учебни заведения.

Пред учениците ще бъдат представени резултатите от провелото се през средата на януари Среднозимно преброяване на водолюбивите птици на контролираната територия. За възпитаниците на СОУ „Васил Левски” е предвидена и „Арт-работилница”. След обогатяване на познанията за значимостта на влажните зони и техните обитатели организаторите ще провокират творческия заряд у децата, за да претворят в акварелни рисунки наблюдаваните по време на преброяването водолюбиви птици.

Всяка година на 2 февруари се отбелязва Световният ден на влажните зони. През 1971 г. на същата дата в иранския град Рамсар е подписана Конвенцията за влажните зони – Рамсарска конвенция.

През 2013 г. темата на кампанията е „Влажни зони и управление на водите”. Световният ден на 2 февруари ще бъде отбелязан под надслов: Влажните зони съхраняват водата”.

Основната цел на кампанията за Световния ден на влажните зони през 2013 година е да се повиши обществената отговорност за взаимната зависимост между водата и влажните зони, да се акцентира на начини за равномерно, справедливо разпределение на водата между различните заинтересовани страни и да се разбере, че без влажните зони няма да има и вода.

Влажните зони са екосистеми, в които водата е основният фактор, от който зависят екологичните условия и свързаните с тях животни и растения. Съгласно Конвенцията, влажните зони са: „блата, торфища, мочурища или открити водни площи, естествени или изкуствени, постоянни или временни, статични или течащи, сладки, бракични или солени, включително територии с морска вода, дълбочината на които при отлив не надхвърля шест метра”.

Връзката вода, човек и влажни зони винаги е била в основата на Рамсарската конвенция. Влажните зони представляват ресурс с голяма социално-икономическа, научна и културна стойност, като техните загуби са непоправими. Влажните зони предоставят основни екосистемни услуги т.е. те облагодетелстват човека с ресурсите на природата, като изпълняват ролята на регулатори и доставчици на вода. По този начин управлението на водите и „разумното ползване” на влажните зони са изключително взаимно свързани.

В списъка на конвенцията за влажните зони с международно значение, България е представена с 11 влажни зони, с обща площ 35 380,2 ха, представляващи 0,32 % от територията на страната. Това са „Атанасовско езеро”, „Комплекс Беленски острови”, „Дуранкулашко езеро”, „Остров Ибиша”, „Шабленско езеро”, „Местността Пода”, „Поморийско езеро”, „Комплекс Ропотамо”, „Езеро Сребърна”, „Езеро Вая” и „Карстов комплекс Драгоманско блато”.

Оценете
(0 гласа)

Галерия