Заради продължителното маловодие, високите температури, ниските нива на река Дунав и липсата на валежи ще бъде направено проучване на карстовите извори, захранващи езерото Сребърна с подземни води. Това стана ясно след консултации и оглед на място между експерти на РИОСВ – Русе с хидрогеолози и хидробиолози на Геологически институт и Национален институт по геофизика, геодезия и география към БАН вчера.
Езерото е част от резервата „Сребърна“, в което по тези причини се наблюдават промени във водния режим и това се отразява неблагоприятно върху екосистемите в резервата. Целта на проучването е да се установи точното местоположение на карстовите извори, какво е състоянието им и да се търсят възможности за тяхното почистване от натрупани седименти. Към момента е установено, че нивото на водите в езерото при южния шлюз е 92 см.
Във всички класификации на езера и влажни зони в България езерото Сребърна се определя като крайречно езеро (Иванов и др., 1964). Образуването му се свързва с обширните разливи на река Дунав или промяна в посоката на нейното протичане в геоисторически период. Генезисът и формирането на езерната котловина и самата влажна зона трябва да се разглеждат като комплексен процес. Ключова роля по-вероятно са оказали приточните води на реките, чиито суходолия днес опират южните очертания на езерото – Сребърска (югозападно), Фито кулак (южно) и Кълнежа (югоизточно). Дълбоките всичания на реките Сребърска и Кълнежа могат да се считат за сериозен белег както за наличието на определени водни маси, така и за рушителната сила на тези реки. Притокът на водни маси в комбинация с изливането на карстови води е довело да удълбаването на езерната котловина и постепенно задържане на води.
Самото езеро с течение на времето се оказва междинен ерозионен базис за тези речни води до момента на тяхното пониране и превръщане в суходолия, временно овлажнявани в приустийните части на границата с езерото при пролетните високи води. При навлизането на високи дунавски води на територията на Айдемирската низина се е осъществявала естествена връзка между отделните елементи на влажната зона, свързана с обмен на води, изнасяне на фитопродукция и миграция на животински видове. В подкрепа на тази хипотеза е и разбирането на Филипов и Микова (1986).
