Находищата на червен божур (Paeonia peregrina Mill) на територията на РИОСВ-Русе са в много добро биологично състояние. Това установиха експертите на екоинспекцията при проверките в рамките на една седмица.
Четирите естествени находища са със статут на защитени местности и се намират в землищата на селата Беловец, Печеница, Подайва и Добротица на територията на областите Разград и Силистра. Защитените местности попадат в Държавен горски фонд или в общински земеделски земи. Границите им са маркирани и са поставени обозначителни табели. Не са констатирани нарушения на режимите в защитените територии.
С най-висока плътност е популацията на червения божур в землището на село Беловец. Растението е разпространено на групи/петна между 20-40 екземпляра. В рамките на едно находище в Добротица и Печеница са наблюдавани различни фази на цъфтеж. Там ще се дадат предписания да се извършат горскостопански дейности, за да се осигури необходимата осветеност.
Червеният божур е и лечебно растение, но за добиването му от природата се налагат известни ограничения. Той е поставен под специален режим на опазване и ползване и желаещите трябва да подадат заявления за квоти за добиването му.
Диворастящият божур се различава от градинския. По-крехък, нежен и нетраен е. Затова е забранено брането и унищожаването му от природата.
Латинското име на божура е пеония. Според легендата лечителя Пеон е бил ученик на церителя Ескулап. Той използвал чудно растение и излекувал бога на подземното царство Плутон, който бил ранен от Херкулес. Учителят му завидял и заповядал да се убие Пеон. Плутон не разрешил това да се случи и превърнал лечителя в красиво цвете – пеония /божур/.
Още от древни времена божурът е известен като лечебно и магическо растение.В китайската медицина се използват всички части на растението – корени, стъбла, цветове и с него се лекуват много болести. Поради наличието на хром и стронций в корените му, той се използва в състава на противоракови средства. През Средновековието в Европа се е прилагало при лечение на задушаване и подагра. А в България, в народната медицина се използва при стомашно – чревни разстройства, кашлица, треска, ревматизъм.