Директорът на РИОСВ-Русе инж. Лилия Атанасова издаде Наказателно постановление за налагане на еднократна санкция в размер на 19 890 лева на собствениците на кравефермата  „Караджа фаг” ООД – с. Драгомъж (община Исперих).

Административно-наказателната мярка е приложена заради установено замърсяване на земна повърхност и почва с течни торови маси, в нарушение на Закона за опазване на околната среда (ДВ. бр. 91/2002 год.) и е определена по реда на Наредбата за определяне и налагане на санкции при увреждане или замърсяване на околната среда над допустимите норми (ДВ. бр. 69/2003 год.).

Санкцията е изчислена въз основа на резултатите от извършеното замерване с навигационен GPS, което установи, че замърсеният терен е 1020 кв. метра. При определянето на нейния размер е отчетено, че замърсените площи попадат в Санитарно-охранителна зона (СОЗ), учредена със Заповед № СОЗ-241/11.2009 г. за определяне СОЗ на каптаж към ПС “Драгомъж”, намиращ се в землището на село Драгомъж, Община Исперих.

На 2 февруари 2011 г., е извършена проверка, за да се установи спазени ли са предписанията за почистване на терена и преустановяване на експлоатацията на земно-насипната лагуна.

Експертите на РИОСВ-Русе са констатирали, че дерето е почистено. Собствениците на кравефермата са преминали към сухо почистване на торовите маси със сламена постеля. Събраната фракция се транспортира до бетонова силажна яма, намираща се в северната част на животновъдния обект, извън СОЗ.

Все още се очакват резултатите от анализа на почвените проби.

На 2 февруари през 1971 г. в иранския град Рамсар е подписана Конвенцията за влажните зони. Това е първият международен договор, засягащ опазването на биологичното разнообразие. 2011 година е юбилейна година за Рамсарската конвенция - навършват се 40 години от създаването и подписването й от първите страни-членки.

Тази година темата на кампанията за 2 февруари е „Влажни зони и гори” във връзка с това, че 2011 г. е определена от Организацията на обединените нации за международна година на горите. Световният ден ще бъде отбелязан под надслов „Горите – в полза на водите и влажните зони”.

Влажните зони са територии, в които водата покрива почвата или присъства в нейния горен слой, през цялата година или сезонно. Водата е основният фактор, от който зависят условията за живот на живеещите в тях животни и растения. Те могат да бъдат естествени или изкуствени, постоянни или временни, статични или течащи, сладки, бракични или солени, включително територии с морска вода.

Естествените влажни зони са едни от най-скъпите ни природни богатства. Те са едни от най-продуктивните места на Земята. В тях се срещат редки животински и растителни видове. Имат изключително важна роля за кръговрата на водата като възстановяват водните запаси и подхранват подпочвените води. Особено ценна е способността им да пречистват преминаващите през тях води.

Ролята на влажните зони е важна за живота на местното население като водоизточник, място за риболов, събиране на билки, дърводобив и др. Не на последно място влажните зони предлагат добри условия за развитие на различни видове туризъм.

Природните обекти са изключително заплашени от дейността на човека – силно чувствителни към замърсяване, промени във водните течения и други. През  XX век у нас, а и в световен мащаб голяма част от тях са били пресушени или силно изменени.  Днес тези екосистеми заемат едва 0,1% от територията на България и са сред най-приоритетните за опазване обекти.

За последния век влажните зони в България са намалели значително. Голяма част са пресушени или превърнати в рибарници и язовири. Най-сериозно са  пострадали блатата и мочурите около река Дунав, Тракия и Софийското поле. Нарушено е и естественото течение на всички наши големи реки.

По р. Дунав крайречни блата и имало навсякъде в заливните низини с остатъци от стари завои. По-големи от тях са били Голямото блато – 19км² (Тутраканско); Свищовската Балта – 17км² и Беленското блато – 10 км². (Свищовско-Беленската низина) и др.

До наши дни е останала една нищожна част от това богатство. Повечето от влажните зони са пресушени с цел използването им за обработваеми земи (повечето крайдунавски, Стралджанското и Драгоманското блато), някои са превърнати в язовири, като Баташкото блато и Мандра, а други в рибарници – Орсойско блато. От над 20 крайдунавски блата днес са запазени само 3 – Гарван, Кайкуша и Сребърна.

С унищожаването на влажните зони са изчезнали и много растителни и животински видове от страната ни (сив жерав, розов пеликан) значително са намалели колониите от чапли и корморани, популациите на много земноводни и безгръбначни и това налага мерки за тяхното опазване. По тази причина всички влажни зони в България са включени приоритетно в Националната екологична мрежа.

Снимка: Защитена местност „Блатото край село Малък Преславец”

Министерство на околната среда и водите възстанови традиционния конкурс за финансиране от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) на дейности в рамките на Националната кампания „За чиста околна среда” за общини, кметства, неправителствени организации, училища и детски градини.

През 2011 г. конкурсът е на тема „Обичам природата – и аз участвам” и се провежда като част от националната информационна кампания, която МОСВ предприе с цел максимален брой хора в страната да се обединят с действия.

Крайният срок за депозиране на проектите в ПУДООС е 18 февруари т.г.

Сумата, която ще бъде отпусната за тазгодишния конкурс е 750 000 лв. Средствата ще бъдат разпределени по следния начин: 34 проекта на общини и кметства по 10 000 лв. на обща стойност - 340 000 лв.;  20 проекта на НПО по 3 000 лв. на обща стойност – 60 000 лв.; 35 проекта на детски градини по 5 000 лв. на обща стойност – 175 000 лв.;  35 проекта на училища по 5 000 лв. на обща стойност – 175 000 лв.

Задължително условие е проектите да съдържат предложение за устойчивост, в което да се опише как ще се осъществяват стопанисването или поддръжката на изградените обекти, както и да бъдат предвидени мерки да не се допусне повторно замърсяване на почистените площи. Предвидените средства за почистване не трябва да надвишават 20% от стойността на проекта.

Идеята на конкурса е да обхване максимален брой хора в провеждане на дейности като изграждане или възстановяване на детски площадки, зони за отдих, междублокови пространства, залесяване, озеленяване и засаждане на цветя, обзавеждане с пейки, беседки, кошчета за отпадъци, спортни съоръжения и др. Стремежът е при възможност тези дейности да се осъществят с доброволен труд от граждани, живеещи около избраната площадка, ученици и деца от детските градини и техните родители.

Условията и критериите за участие са публикувани на ниво „Актуално” на сайта на МОСВ.

Конкурсните проекти се изпращат до деловодството на ПУДООС по пощата с обратна разписка (на плика задължително да е изписан телефон за връзка, бул. ,,Мария Луиза” 22, София 1000, с краен срок 18.02.2011 година /включително/. Резултатите от конкурса ще бъдат обявени до 16.03.2011 година на електронния сайт на МОСВ: www.moew.government.bg 

Допълнителна информация може да получите от ПУДООС – тел.02/940 6652;02/ 940 6251.

Условията за конкурсите могат да бъдат намерени на интернет страницата на РИОСВ-Русе на адрес: http://riosv-ruse.org/proekti-i-finansirane/konkursi.html

Независимо от неблагоприятните метеорологични условия директорът на РИОСВ-Русе инж. Лилия Атанасова разпореди да продължат мероприятията  по почистване на замърсените терени.

Днес в РИОСВ-Русе се състоя проверка по документи с представители на  „Караджа фаг” ООД. Те представиха план с мерки за отстраняване на разлетите торови маси и заповед за преустановяване използването на лагуната за съхранение на торовите маси по дадено от РИОСВ-Русе предписание. Очакват се резултатите от анализа на почвените проби, взети на 21 януари 2011 година.

Предстои нова контролна проверка, за да се установи спазени ли са всички предписания и да се определи размерът на санкцията.

В писмо от днес инж. Лилия Атанасова информира  Областния  управител на област Разград за всички обстоятелства по случая и предприетите от РИОСВ-Русе мерки.