Находището на пролетната циклама/ботурче (Cyclamen coum) в едноименната защитена местност, попадаща в  землището на с. Осенец, община Разград, е в много добро състояние. Това установи проверка на РИОСВ-Русе вчера. При обход на място е констатирано, че проективното покритие на растението, което в момента е във фаза на цъфтеж, е около 90 %,. Не са открити следи от посегателства или горскостопански дейности. Границите на находището са маркирани с табели и червена боя по дърветата съгласно изискванията на Закона за защитените територии. На територията, контролирана от РИОСВ - Русе има още едно находище на пролетно ботурче, обявено за защитено, което се намира в землището на с. Бреница, община Тутракан. Предстои проверка и оценка на състоянието му.

Защитената местност „Находище на пролетно ботурче“ е обявена още през 1980 г. с цел опазване на пролетната циклама, позната още като пролетно или иберийско ботурче.

Пролетното ботурче, наречено още иберийско (Cyclamen coum Mill.), е многогодишно тревисто растение. Листата са едри, с бъбрековидна форма. Цветовете на растението са едри, лилаво-розови, разположени на дълги дръжки. Цъфти от февруари до април. В България видът е разпространен в Странджа, Източна Стара планина и по Черноморското крайбрежие. Обикновено се среща в дъбови гори и храсталаци. Видът е защитен от Закона за биологичното разнообразие и Закона за лечебните растения. Включен е и в Червената книга на България – категория „Рядък”. Силно уязвим и забранен за бране за букети рано напролет.

През първия месец на тази година Автоматичната измервателна станция „Възраждане“ е регистрирала три денонощия с превишения на средноденощната норма (СДН) за ФПЧ₁₀ в Русе. Превишенията са били на 1, 18 и 19 януари, като максималната отчетена стойност е 63,4 микрограма на кубичен метър при норма 50 μg/m³. Подобна е била статистиката за същия период на миналата година, но с по-високи стойности на атмосферния замърсител.

В началото на февруари е регистрирано първото за месеца превишение на СДН за ФПЧ₁₀, като е отчетена среднодононощна стойност от  71.7 μg/m³. В същото време силно повишени, но не превишени са стойностите на азотните оксиди, въглеродния  оксид, бензена и фините прахови частици - 2,5 микрона, регистрирани в  периода от 19,00 до 23,00 часа.  Това се дължи на отделяните газове от използваните твърди горива за битово отопление, в съчетание с метеорологичните условия, които не благоприятстват  разсейването на атмосферните замърсители.

Данните за качеството на атмосферния въздух се публикуват на интернет страницата на РИОСВ-Русе: https://www.riosv-ruse.org/danni-punktove/.

Световният ден на влажните зони се отбелязва на 2-ри февруари. На тази дата през 1971 г. в Иранския град Рамсар няколко страни подписват Конвенция за влажните зони с международно значение, особено като местообитания на водолюбиви птици, за тяхното опазване и устойчивото им ползване.

Всяка година 2-ри февруари има различна тема и насоченост, за да акцентира върху различни аспекти от ползите, заплахите и нуждите, свързани с опазването на тези ценни местообитания. Темата на международната кампания тази година е „Влажните зони и човешкото благоденствие“. Тя насочва вниманието към всички аспекти между човешкото благополучие - физическо, психическо и екологично, тяхната свързаност и критичната необходимост от добро им стопанисване и опазване.

Влажни зони представляват блата, тресавища, торфени блата или вода, независимо дали са естествени или изкуствени, постоянни или временни, с вода, която е стояща или течаща, прясна, възсолена или солена, включително области с морска вода, чиято дълбочина при отлива не надвишава 6 метра съгласно Конвенцията. Влажните зони осигуряват съществени екологични и практични ползи като задържане/намаляване на биогенните вещества, поддържане на запасите от подземни води, намаляване на риска от наводнения, ограничаване на  бреговата ерозия, а също предоставят и екосистемни услуги – добив на дървесина и лечебни растения, риболов,  екотуризъм  и др.

На територията на РИОСВ – Русе се намира една от най-значимите влажни зони в цяла Европа - поддържан резерват „Сребърна”. На площ от 1,357 хектара през 24.09.1975 г., заедно със комплекс Ропотамо - 5 500 хектара са първите Рамсарски места, предложени от България и обявени от Бюрото на Конвенцията, като влажни зони с международно значение. Особено интересни и значими са влажните зони под контрола на РИОСВ - Русе са: защитена местност „Калимок-Бръшлен” в землищата на с. Ряхово, с. Голямо Враново, с. Бабово, с. Бръшлен в Община Сливо поле, с. Цар Самуил, с. Нова Черна, с. Старо село и гр. Тутракан, защитена местност „Блатото при с. Малък Преславец” – с. Малък Преславец, Община Главиница, защитена местност „Гарвански блата” - землищата на селата Гарван и Попина, Община Ситово, защитена местност „Остров Пожарево” - село Пожарево, Община Тутракан. Всички те са разположени в непосредствена близост до река Дунав.

На Световния ден на влажните зони е посветен обявения от РИОСВ-Русе конкурс за комикс на тема: „Един ден и една нощ от живота на бобъра...“. Начинът на живот на това любопитно същество способства за възстановяване на речните екосистеми и влажните зони. Желаещите да участват могат да изпращат  творби в РИОСВ-Русе до 26 февруари.

Общо 18 нови вековни дървета, растящи в землището на град Русе са обявени за защитени със заповед на министъра на околната среда и водите. Широколистните дървета са на възраст от 120 до 300 години, като 11 от тях са от вида космат дъб (Quercus pubescens), а 7 са зимни дъбове (Quercus petraea). Инициативата за обявяването им е на Сдружение „Здравец”.

Вековните дървета по смисъла на Закона за биологичното разнообразие са защитени обекти. За тях грижа полагат собствениците на имотите, в които се намират. Новообявените вековни дърветата се намират в горски масиви, стопанисвани от Държавно ловно стопанство  „Дунав” – гр. Русе.

Експертите на РИОСВ-Русе осъществяват периодичен контрол за биологичното им състояние, като измерват обиколката, височината, оценяват наличие на хралупи, изсъхнали клони, отчита се наличие на човешка намеса или умишлено увреждане.

Територията на инспекцията е богата на вековни дървета. Най-старите сред тях са 5 зимни дъба на възраст над 800 години, намиращи се в землището на град Исперих. Най-многобройни са летните дъбове. Наличието на толкова стари растителни видове е доказателство за това, че в миналото тези територии са били покрити с обширни широколистни дъбови гори. Сред защитените дървета се срещат видовете зимен дъб, благун, полски бряст, бяла черница и др.