На 20 септември 1948 г. с Постановление на Министерство на земеделието и държавните имоти „Блатото Сребърна” е обявено за птичи резерват (бранище), с площ 750 ха. Това бележи началото на природозащитните дейности на територията на днешния поддържан резерват. Въведена е забрана за косене на тръстиката и безпокоене на птиците. От 1965 г. резерватът е включен в категория „А” на проекта МАР (списък на най-значимите влажни зони в Европа, изработен от Международното бюро за изследване на водолюбивите птици). От 1975 г. Сребърна е в списъка на влажни зони с международно значение по Рамсарската конвенция, а от 1977 г. е обявен за биосферен резерват по критериите на световната мрежа на биосферните резервати по програмата „МАВ” (Човекът и биосферата) на ЮНЕСКО, за което е връчена специална диплома, експонирана в Природонаучния музей в село Сребърна. През 1983 г. получава най-голямото си признание: резерватът е предложен за включване в Списъка на Световното културно и природно наследство на Седмата редовна сесия на Комитета за световно наследство “... като естествена функционираща екосистема..., осигуряваща важна жизнена среда на застрашения къдроглав пеликан”.
През годините на територията на резервата се полагат много усилия, целящи съхраняване на ценните видове и насочени към възстановяване на естественото или близко до него състояние на екосистемите в резервата, следвайки препоръките на научната общност.
Една от първите мерки е разширяване на територията на резервата с почти една трета - 901,2 ха, реализирана през 1993 г. Съществен напредък е постигнат чрез разработването на проект „Прокарване на хидравлична връзка между река Дунав и езерото Сребърна”. Възстановен е каналът, който е свързвал река Дунав с езерото до 1949 г. През 1999 г. Резерватът е прекатегоризиран в поддържан резерват, а от 2001 г. действа първият План за управление на ПР „Сребърна”, който е изготвен по формата на Рамсарската конвенция на стойност 35 000 SFR. До административната сграда на резервата е построен природонаучен музей, който се посещава от различни български и чуждестранни групи.
Според Плана за управление дейностите в резервата са ежедневни, периодични и ежегодни. Всички тези усилия са насочени към съблюдаване спазването на режимите в защитената територия и провеждане на изследвания, целящи осигуряване на оптимално състояние на екосистемите. Ежегодно от различни научни екипи се осъществява екологичен мониторинг на резервата. Следят се редица показатели, свързани с качеството на водата в езерото и състоянието на популациите на растителни и животински видове. Биологичните показатели за качеството на водата, които се използват при хидробиологичния мониторинг на повърхностните води са определени от Рамковата директива за водите 2000/60/EC и Наредба № 1 за мониторинг на водите.
През 2003 г. – 2004 г. е създадена екопътека с пунктове за наблюдение, указателни табели, беседки и дървени скамейки по западната част на резервата в буферната зона, а през 2005 г. в западната част на резервата е изградена алея, покрита с пясък и чакъл.
2011 г. е взето решение и e монтирана ограда тип „електропастир” в западната част на резервата с дължина около 200 м с цел ограничаване навлизането на наземни хищници в езерото. Проектът е финансиран от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС).
С цел опазване колонията на къдроглавия пеликан през 2009 г. първата наколна дървена платформа. От тогава досега са поставени общо 4 бр. платформи, като основната им цел е предпазване на колонията от наземни хищници. Тяхното изграждане е резултат от поддържащите природозащитни дейности от страна на Фондация „Льо Балкан”–България.
През периода 2011-2013 г. РИОСВ-Русе реализира проект № 58301-19-439 „Ограничаване на негативното влияние на инвазивните видове (ИВ) и възстановяване на естествените местообитания чрез залесяване с местни видове в ПР „Сребърна”, финансиран по „Околна среда 2007-2013 г.”
Към настоящия момент се изпълняват заложените мерки по друг проект „Дейности по устойчиво управление на ПР „Сребърна” и Р „Бели Лом”.
Поддържан резерват (ПР) „Сребърна” се характеризира с високо и ценно биологично разнообразие. Международната му значимост като обект на Световното наследство се определя преди всичко от богатата орнитофауна. Влажната зона е от изключителна важност като място за гнездене, миграция, зимуване и почивка за голям брой птици. Многообразието им в ПР и неговите околности наброява 223 вида. Орнитофауната на резервата включва 195 защитени вида, 57 от които включени в Червена книга на България и 12 глобално застрашени. Видовете с Европейско значение наброяват 90. Гнездещи от птиците са 99 вида.
Тук е едно от малкото гнездови находища на глобално застрашени видове птици в Европа като малък корморан – с около 300 двойки, което представлява 2.4 % от Черноморско/ Средиземноморската популация на вида и белоока потапница – с над 60 двойки, което представлява 1% от Източно европейската/ Източно средиземноморска популация на вида. През късна есен и през зимата, езерото представлява място за зимуване на друг световно застрашен вид – червеногуша гъска (Brantha ruficollis) - до 1000 индивида, или 1,4 % от световната популация.
Тук се намира една от малкото вековни смесени гнездови колонии на малки бели, гривести, нощни, сиви и червени чапли, блестящи ибиси, лопатарки и малки корморани – уникален за Европа и света, сбор на колониално гнездещи птици в една колония.
Най-голямата гордост на ПР „Сребърна” са къдроглавите пеликани. Гнездовата им колония е най-ценният природен обект в резервата. Такива колонии в Европа има само на Балканския полуостров (Румъния, Гърция, Албания и България).
Повече информация за резервата и изпълняваните дейности можете да намерите на адрес: www.srebarnalake.com