За връзка с нас: +359 82 820 772; +359 82 820 774

 

ПР Сребърна

Конвенция за Световното наследство на UNESCO

unesco whc-NOIR-US

Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство

Организацията на ООН за образование, наука и култура (United Nations Educational, Scientific and Cultural Organization – UNESCO/ЮНЕСКО) се стреми да насърчава идентификацията, опазването и съхранението на световното културно и природно наследство, което има изключителна стойност за човечеството. Този стремеж е въплътен в международни договори – конвенции и препоръки, ратифицирани от България, като Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство, приета от ЮНЕСКО през 1972 година.

Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО е най-ранният опит да се обединят в един документ концепциите за съхраняване на природата и за опазване на културните обекти. Културната идентичност е неразривно свързана с природната среда, в която се е развивала. Както творчеството на човечеството често се вдъхновява от красотата на природното обкръжение, така и някои от най-красивите природни обекти носят белезите на хилядолетна човешка дейност.

Вече повече от 40 години ЮНЕСКО работи с всички държави по света, за да идентифицира културни и природни обекти, които могат да бъдат определени като световно наследство, и да осигури тяхното запазване за бъдещите поколения.

Към Конвенцията е създаден Списък на световното културно и природно наследство, чиято цел е опазване и защита на културни и природни ценности със световно значение. Включването и мониторинга на обектите в този Списък се осъществява от Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО.

Културното наследство обхваща паметници, групи от сгради и обекти с историческа, естетическа, археологическа, научна, етнологична или антропологична стойност. Природното наследство се отнася до изключителни физични, биологични и геоложки образувания, местообитания на застрашени видове животни или растения и местности с научна, консервационна или естетическа стойност.

За изпълнението на Конвенцията отговаря Комитетът за световното наследство. Той определя използването на Фонда за световното наследство и има последната дума за включването на даден обект в Списъка на световното наследство. Комитетът също така може да отложи своето решение и да изиска от държавите-страни по Конвенцията по-подробна информация за обектите. Той разглежда доклади относно степента на съхранение на вписаните обекти и отправя искане към държавите-страни за предприемане на съответните действия, когато обектите не са добре стопанисвани. Този орган взема решения също и за вписването или заличаването на обекти от Списъка на застрашените обекти от световното наследство. Комитетът за световно наследство се събира веднъж годишно и се състои от представители от 21 държави - страни по Конвенцията, които се избират от Общото събрание за максимален срок от шест години.

Фондът за световно наследство е създаден през 1972 година чрез Конвенцията за световното наследство. Неговата цел е да помага на държавите-страни по Конвенцията при идентифициране, опазване и популяризиране на обекти на световното наследство. Държавите-страни по Конвенцията правят вноски към Фонда на задължителен или на доброволен принцип. България е четвъртата страна, която се присъединява към Конвенцията /1974 г./.

Процедура. Включването на културен паметник или природна забележителност в Списъка на световното културно и природно наследство се извършва по строго определена процедура, изложена подробно в „Оперативно ръководство за прилагане на Конвенцията за световното културно и природно наследство”. Първата стъпка е заявление от страна на съответната държава, че иска съответният паметник да бъде включен в Списъка. Тогава той се вписва в т. нар. „индикативна листа”. След това се подготвя пълна документация за паметника, която описва не само кога е открит и какво представлява, но и подробна информация за всички видове реставрационни и консервационни работи, които са извършвани върху него, правния му статут и т. н. по много прецизни правила. Документацията се разглежда на сесиите на Комитета за световно наследство, който преценява дали предложението за включване да бъде одобрено.

Критериите са строго определени. Те са различни за културните и за природните забележителности, има специфични критерии и за градовете – исторически паметници.

Основният критерий е обектът да бъде с универсална стойност, т. е. да бъде ценност не само от гледна точка на съответната страна, а и за цялото човечество. Да представлява пример за творческия гений на човечеството, да отразява напредъка му в архитектурата, технологиите или монументалните изкуства, или да е пример за уникална културна традиция, независимо дали става дума за жива или отминала цивилизация, или да представлява специфична илюстрация на етап от развитието на човешката история. Изискванията включват и паметникът да бъде автентичен като дизайн и материали, а ако е реставриран, това да е направено на основата на пълна и оригинална документация, да му е осигурена съответната правна или друг вид защита и консервация.

По отношение на природните обекти се изисква същите да имат план за управление, както и буферна зона, които да гарантират опазването им в дългосрочен план.

Процедурата продължава 2 години и стартира от 1 февруари на първата година. До м. май на следващата година номинираните обекти се оценяват от консултативните органи към Комитета за световно наследство. Техните становища се предоставят на Секретариата на Конвенцията 6 седмици преди сесията на Комитета за световно наследство, като минимум 14 работни дни преди началото на сесията държавите имат право да коригират фактически грешки в номинациите си. Решение за включване на предложените обекти в Списъка на световното културно и природно наследство взима Комитетът за световно наследство на годишната си сесия /юни-юли/.

Опазването на обектите от Списъка на световното културно и природно наследство подлежи на мониторинг. Той е задължителен за обекти в риск, както и винаги, когато възникнат извънредни обстоятелства или се извършват дейности, които могат да повлияят върху консервационното състояние на обекта.  Комитетът за световно наследство може да поиска от държавата да приеме мониторингова мисия, която да докладва за евентуални нарушения или за изпълението на препоръки, издадени от Комитета. Обект на такива мониторингови мисии са били Пирин и Несебър.

Reni Petrova 47  MG 1341 Picture 606 Reni Petrova Reni Petrova 73
  MG 1225 1  Reni Petrova 121 1
Picture 982
 Reni Petrova 115
 IMG 7805   mg 5255 1   MG 1394 2   MG 1136 1

  Български обекти, включени в Списъка

на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО

КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО (7)

  • Боянска църква (1979 г.)
  • Ивановски скални църкви (1979 г.)
  • Казанлъшка гробница (1979 г.)
  • Мадарски конник (1979 г.)
  • Старият град в Несебър (1983 г.)
  • Рилски манастир (1983 г.)
  • Тракийска гробница в с. Свещари (1985 г.)

 КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО – ИНДИКАТИВНА ЛИСТА (11)

  • Епископска базилика и късно антични мозайки в Пловдив /29.01.2018/
  • Граници на Римската империя – Дунавски лимес /01.04.2016/
  • Царски некропол на Севтополис – сериен обект, разширение на обект Казанлъшка тракийска гробница /26.02.2016/
  • Античен град Никополис ад Иструм (1984 г.)
  • Бачковски манастир (1984 г.)
  • Късно антична гробница в Силистра (1984 г.)
  • Пещера „Магурата” с рисунки от бронзовата ера (1984 г.)
  • Град Мелник и Роженски манастир (1984 г.)
  • Две неолитни селища до Стара Загора със запазен интериор и покъщнина (1984 г.)
  • Старият Пловдив (2004 г.)
  • Тракийска гробница със стенописи край с. Александрово (2004 г.)

ПРИРОДНО НАСЛЕДСТВО (3)

  • Национален парк „Пирин” (1983 г.)
  • Природен резерват „Сребърна” (1983 г.)
  • Сериен обект „Старите и първични букови гори на Карпатите и други региони в Европа” /съвместно с други европейски държави, 2018/

ПРИРОДНО НАСЛЕДСТВО  - ИНДИКАТИВНА ЛИСТА (5)

  • Природен парк „Русенски Лом” (1984 г.)
  • Защитена местност „Побитите камъни” (1984 г., 2011 г.)
  • Природна забележителност „Белоградчишки скали”  (1984 г., 2011 г.)
  • Национален парк „Централен Балкан” (1984 г., 2011 г.)
  • Резерват Врачански карст (1984 г., 2011 г.)

http://whc.unesco.org/en/list/

http://whc.unesco.org/en/guidelines/


Информация за конвенцията за Световното наследство на UNESCO

Информация за „Природен резерват „Сребърна” като обект на Конвенцията за Световното наследство на UNESCO

Карта на „Природен резерват „Сребърна” като обект на Конвенцията за Световното наследство на UNESCO

Номинация 1983 г.

Решение на Комитета на Конвенцията за Световното наследство 2008 г.

Оценка на Международния съюз за защита на природата на номинациите на природни и смесени обекти за Списъка на Световното наследство – 2008 г.

Решение на Комитета на Конвенцията за Световното наследство 2009 г.

Решение на Комитета на Конвенцията за Световното наследство от 2009 г. за приемане на Декларация за световна значимост на обекта (Statement of outstanding universal value – SOUV)

Декларация за световна значимост на обекта (Statement of outstanding universal value – SOUV)

Досие на „Природен резерват „Сребърна” в Комитета на Конвенцията за Световното наследство

Сертификат за включване на „Природен резерват „Сребърна” в Списъка на Световното наследство на UNESC

Официална страница на Министерство на околната среда и водите – информация за „Природен резерват „Сребърна” като обект на Конвенцията за Световното наследство на UNESCO 

Официална страница на Конвенцията за Световното наследство на UNESCO – информация за „Природен резерват „Сребърна” като обект на Конвенцията

Официална страница на Конвенцията за Световното наследство на UNESCO

 

Продължава...

Възможности за туризъм на територията на Поддържан резерват „Сребърна”

Резерватът е разположен в непосредствена близост до пътя Русе-Силистра и е достъпен за автомобилен транспорт.
За природолюбители, желаещи да се докоснат до изключителната му красота са изградени няколко пешеходни пътеки, минаващи покрай границите на защитената територия по високите хълмове от изток, юг и запад. Движението по тях предоставя възможност за достигане до изгледни точки, от където се откриват прекрасни панорами към резервата.
Предлагат се 3 туристически маршрута, с изградена подходяща туристическа инфраструктура, два от които са обходни и един, предназначен за любителски риболов. Маршрутите са оборудвани с беседки и пейки на места с добра видимост към езерото. Построени са наблюдателни кули и заслони, поставени са и химически тоалетни.

Обособените обходни маршрути са:

  • Източен, който започва от местността „Фазанарията”, преминава покрай източната граница на Сребърна и достига до южния шлюз;
  • Западен, който започва от Природонаучния музей, преминава по западния противопожарен път, покрай местността Тодоранка” и достига до брега на река Дунав. Най-добра видимост към пеликанската колония се открива от върха на Коджа баир”, който се намира в Северозападната част на Сребърна.

Схематична карта и GPS координати на маршрутите можете да видите тук

За любителите на спортния риболов се препоръчва и трети маршрут, който обхваща две обособени места за риболов, които са регламентирани в Плана за управление: местността Лодкостоянката”, с монтиран мостик в западната страна на резервата (под Природонаучния музей) и на брега на река Дунав. Интересът към тази атракция е много висок. За извършване на спортен риболов не се заплащат допълнителни такси.

DSC00120 DSC00121 102_0224

 

Природонаучен музей „Сребърна”

IMG_1117

Югозападно от резервата е разположен Природонаучен музей Сребърна”, който притежава богата сбирка от препарирани птици и бозайници. В колекцията могат да се видят редки и застрашени видове.
Изгледната тераса на музея предлага широк обзор към езерото и околностите му.
На разположение на посетителите са зрителни тръби и бинокли, с чиято помощ могат да се наблюдават летящи или плуващи птици. Интересна и обичайна гледка са ловящи риба корморани и спокойно плуващи лебеди.

IMG_1119
За посетителите на резервата, които искат да усетят несравнимата атмосфера на местния бит и желаят да останат край езерото за по-продължителен период от време, местните жители предлагат условия за настаняване в селата Сребърна и Ветрен. В село Сребърна може да се пренощува в Почивен дом „Сребърна” с 16 легла в стаи с изглед към резервата. Сградата е новопостроена, но е спазен стилът на традиционния българския бит, съчетан с всички модерни удобства. На туристите се предлага храна след предварителна заявка.

За повече информация може да се обръщате към кмета на селото.

Село Ветрен, което се намира само на 5 км от с. Сребърна има частни хотели. На гостите се предлага храна от българската национална кухня, поднесена с много грижа за клиента.
На 18 км от Сребърна - в град Силистра има бензиностанции и газ-станции. Гориво може да се зареди и на денонощната бензиностанция, която се намира на 2 км от разклона за село Ситово, от пътя за град Русе - разстоянието е около 12 км.

Важно е да се знае, че съгласно Закона за защитените територии, влизанията в резервата (във водното огледало) с лодка за научни цели и заснемане на филми се извършва след получаване на разрешение от Министъра на околната среда и водите и със знанието на РИОСВ-Русе.

Продължава...

Легенди за Сребърна

Виолета Колебанова -16 години,ПГСУАУ - Силистра„Легендата за сребърните лъчи”

Още от ранни епохи, древният летописец се чуди, кое е това необикновено събитие или случка в живота на неизвестен местен жител, което го е подтикнало да нарече това приказно езеро и село Сребърна. Дали това не са били лъскавите риби, които грациозно пронизват прозрачните води или росата, която покрива като със сребърен накит изплетените финни паяжини по тръстиката и папура. А защо не и сребърно съкровище, чакащо своя откривател в бистрите води или приказно чистите струи, изливащи се от сребърните чучури на „Сухата чешма” или чешмата „Тодоранка”.

И сега, като застанеш рано сутрин на „Коджа баир” и погледнеш към „Бабушкото блато”, а вечер когато луната озари водната шир, се вижда сякаш над езерото са пръснати хиляди сребърни монети.

Сребърна, така всеки зове това приказно кътче!

 

IMG_3979„Легенда за лодката със сребро”

Преди хиляди години, езерото беше неразделна част от Великия Дунав, там някъде в местността „Опашката” пушеше малко огнище, сред няколко къщички, направени от тръстика и постлани с папур, висящи сякаш на кокили над бистрата вода. Смели рибари всеки ден напускаха селцето и се впускаха с нестихващ кураж, в ту спокойните, а понякога бурни и пенливи води на езерото. Рибарките крещяха над оплетените от червена върба кошове на рибарите с надеждата да им подхвърлят някой бляскав облец. Една есенна утрин се спусна гъста мъгла над голямото блато, рибарите приготвяха своя такъм и проклинаха времето, а слънцето едва разкъсваше с първите лъчи гъстия дим, застлал езерото. Изведнъж, изпод бялата пелерина над водната шир изплува и докосна брега лодка, пълна със сребро. Рибарите онемяха.

Събра се Свещеният съвет да разгадае тая поличба, и тъй като селцето си нямаше име, Върховният жрец го нарече Сребърна!


IMG_3980„Легенда за храбрия войн Сребрун”

Преди стотици години, още по време на Византийско робство, при местността „Поляната” кипеше главоломна битка. Велик воин размахваше меч като житен клас, повят от северния вятър и отблъскваше неистово многобройния враг. Той разцепваше с гласа си, като разярен лъв, долината, затворена между „Караборун” и „Коджа баир”. Приканваше своите воини да отблъснат врага в тръстиката, за да станат жертва на щуките, големите сомове и краставите жаби. Пеликани с огромните си кожени торби, като дракони нападаха виещите вражески войници, а чаплите кълвяха ококорените им, облещени от ужаса очи. Сякаш и природата помагаше на местния народ да надвие жестокия и многолюден враг. Но като черна магия, отровна стрела разцепи тежкия въздух и прониза в сърцето смелия войн Сребрун.
 

И днес, щом всеки местен жител докосне водите на езерото знае, че името на селото е име

на храбър и смел войн!

Продължава...

България в Юнеско

Галерия